Глинени и почвени материали за печат
Глинените материали за 3D печат са смеси от местна почва или преработена глина с пясък, прах и естествени фибри, понякога леко стабилизирани, които държат отпечатаната си форма благодарение на кохезията на глината и се втвърдяват чрез изсъхване, а не чрез химично свързване.
Обновено
Глинените материали за 3D печат са екструдируеми смеси от местна почва или преработена глина — контролирано съотношение между песъчливата, прахова и глинеста фракция, обикновено с естествени фибри като нарязана слама или коноп, а понякога и с малка добавка стабилизатор: вар, цимент или биологичен свързвател като нишесте или казеин. Печатат се на същата екструзионна техника като циментовите разтвори, но се подчиняват на друга физика: глинестата фракция дава кохезия и формоустойчивост веднага, а окончателната якост се получава чрез отдаване на вода към въздуха, а не чрез химична реакция. Тази разлика обяснява както предимствата на печата с глина, така и неговите ограничения.
Какво е това и защо е важно
Свързващият агент в глинената смес е глинестата минерална фракция. Глинестите частици са изключително фини и носят повърхностен заряд; в присъствие на вода те се държат заедно от електростатично привличане и капилярно засмукване. Затова глинената паста е естествено тиксотропна — тече при срязване в маркуча и дюзата и възстановява коравината си за секунди след спиране. Добре съставена глинена смес не изисква ускорител, пакет от добавки или прецизно управление на структурното нарастване; формоустойчивостта е присъщо свойство, а не заложено в рецептурата.
Съответната слабост е, че нищо не се свързва. Циментът хидратира необратимо; глината само съхне и процесът се обръща, когато водата се върне. Оттук следват три неща. Свиването от съсъхване е голямо — много по-голямо, отколкото при бетона — защото водата, която е разделяла частиците, си отива и структурата се свива около останалия скелет. Изсъхването е бавно и силно зависимо от геометрията: то е дифузия през дебелината, така че дебел елемент съхне отвън навътре и може да задържи мокра сърцевина дълго след като повърхността изглежда готова. И нестабилизираната глина е водоразтворима — нужна е проектирана защита: покривен надвес, повдигнат цокъл над зоната на пръските, дишаща мазилка или стабилизация, която разменя обратимостта срещу дълготрайност.
Якостта се чете в същия контекст. Сухата нестабилизирана глина достига якости на натиск, характерни за зидария от запълващ тип — около порядък под конструктивния бетон — а опънната ѝ способност без фибри е пренебрежима. Затова в почти всички отпечатани приложения глината е неносещ или ниско застроен материал: обвивка, запълване между скелет, преградни стени, слоеве с термична маса, мебели и елементи за ландшафта.
В замяна глината предлага хигротермални и екологични предимства. Плътността ѝ осигурява висока термична маса. Отворената ѝ порова структура буферира вътрешната влажност, като поема и отдава влага в денонощния цикъл — нещо, което циментовите повърхности не правят. Вложеният въглерод е много нисък, защото няма клинкер и често няма транспорт извън площадката. И материалът е напълно обратим: нестабилизирана глинена стена може да се намокри, размеси и отпечата отново, което я прави наистина кръгова, а не просто рециклируема до по-нискокачествен продукт.
Референтната практика за печат с глина е работата, развита около платформата WASP Crane — прототипът Gaia от почва, оризова слама и земеделски остатъци, а по-късно и жилищният прототип TECLA, отпечатан с многораменна кранова система. Тази работа доказа осъществимостта на печатането на цели обвивки от глина и остава основната публична демонстрация на метода.
Как се измерва
Глината се характеризира с методите на почвената механика, а не с бетонните методи, защото значение има съставът и пластичността на почвата, а не реакция на свързващо вещество.
Зърнометричният състав се определя чрез ситов анализ за песъчливата и едропраховата фракция и чрез седиментация (ареометър или пипетен метод) за финия прах и глината. Резултатът е балансът пясък:прах:глина, който управлява както екструдируемостта, така и свиването.
Границите на Атерберг определят водните съдържания, при които почвата сменя състоянието си: граница на течливост, граница на пластичност и числото на пластичност между тях, по EN ISO 17892-12. Работното водно съдържание при печат е в пластичния диапазон, а числото на пластичност е най-полезният единичен показател дали почвата ще задържи отпечатана нишка.
Минералогията на глината има значение, защото не всяка глина се държи еднакво. Каолинитът е сравнително стабилен и слабо набъбващ; монтморилонитът (смектитовата група) има много голяма специфична повърхност и набъбва и се свива драстично с влагата, затова почва с високо съдържание на смектит е далеч по-склонна към пукнатини от съсъхване и обикновено се коригира, а не се използва както е.
Контролът на водното съдържание е ежедневната технологична променлива и се измерва чрез сушене до постоянна маса, а уплътняването по Проктор дава полезно референтно оптимално водно съдържание там, където почвата се уплътнява, а не се екструдира.
За характеристиките якостта на натиск на неограничени образци се определя върху сухи проби — стойността е безсмислена при частична влажност, затова кондиционирането до равновесие е част от изпитването. Линейното свиване се оценява с изпитване на свиване върху призматична проба с известна дължина, която се изсушава и се измерва промяната. Устойчивостта на вода се оценява с капкови и струйни ерозионни изпитвания, които съществуват в националните указания за почвено строителство в няколко варианта, а не като един хармонизиран метод.
Германската серия DIN 18945–18948 (глинени блокове, зидарски и блокови глинени разтвори, глинени мазилки) и различни национални указания дават най-близките налични критерии. Хармонизиран европейски стандарт за отпечатана глина няма и всеки публикуван резултат от печат с глина следва да се чете като изследователски метод, освен ако не е посочен стандартът, по който е получен.
Типични стойности
Всички стойности по-долу са ориентировъчни, взети в общи линии от литературата за почвено строителство и печат с глина, и не са измервания на Concreef.
| Показател | Ориентировъчен диапазон по литературата | Бележка |
|---|---|---|
| Глинеста фракция | приблизително 10–25 % по маса | По-малко — няма кохезия; повече — прекомерно свиване |
| Пясък и чакъл | приблизително 45–75 % по маса | Формира носещия скелет |
| Число на пластичност | обикновено между десет и тридесет | Стойности, посочвани за печатаеми смеси |
| Работно водно съдържание | обикновено 15–25 % по маса | Силно зависи от почвата |
| Линейно свиване при съхнене | обикновено няколко процента | Многократно над циментовия разтвор |
| Якост на натиск в сухо състояние | от порядъка на няколко MPa | Около порядък под конструктивния бетон |
| Естествени фибри | обикновено няколко процента по маса | Слама, коноп и подобни, срещу пукнатини |
| Стабилизатор (вар или цимент), когато се ползва | обикновено от няколко до около десет процента | Повишава трайността, намалява обратимостта |
| Обемна плътност в сухо състояние | приблизително 1500–2100 kg/m³ | Източник на термичната маса |
Какво го променя
Водещата променлива е самата почва. Две почви от площадки на стотина метра една от друга могат да се различават по зърнометрия и минералогия достатъчно, за да изискват различни корекции — затова почвата винаги се характеризира, преди да се печата. Корекцията означава добавяне на пясък за намаляване на свиването и пластичността, добавяне на глина за повишаване на кохезията или на прах за запълване на междинната фракция.
Водното съдържание измества целия технологичен прозорец. Малко в повече — нишката се сляга и свиването расте; малко в по-малко — налягането на екструзия се вдига, нишката се къса и контактът между слоевете се влошава. Допустимата лента е тясна в сравнение с циментова смес.
Фибрите променят поведението при напукване повече, отколкото якостта. Слама, конопена костра или подобни фибри мостят микропукнатините, които се образуват при свиването, и превръщат няколко широки пукнатини в много фини, а също намаляват сухата плътност.
Стабилизаторите променят категорията на материала. Варта реагира бавно с глинестата фракция и подобрява водоустойчивостта; циментът дава по-бърз, по-як и по-малко дишащ материал; биологични свързватели като нишесте или казеин повишават сухата якост без клинкер. Всяка добавка стабилизатор намалява обратимостта, която прави глината привлекателна, затова количеството се държи възможно най-ниско според експозицията.
Условията на изсъхване — температура, влажност, движение на въздуха и изложената площ на геометрията — определят както скоростта на съхнене, така и риска от повърхностни пукнатини, защото бързото повърхностно изсъхване създава влажностен градиент, който е възпрепятстван от вътрешността.
Типични дефекти и причини
Пукнатини от съсъхване са характерният дефект: широки пукнатини се появяват при свиването на елемента, концентрирани по ъглите, опорите и промените в дебелината. Обичайните причини са твърде много глина, твърде много вода, недостиг на фибри или твърде бързо повърхностно съхнене.
Слягане и деформация на слоевете по време на печат показват водно съдържание над работния диапазон или глинеста фракция, недостатъчна да носи наслагените слоеве. Късане на нишката и запушване на дюзата идват от обратната посока: твърде суха смес или зърно и дължина на фибрите, големи спрямо дюзата.
Разслояване между слоевете възниква, когато долният слой вече е изсъхнал повърхностно, преди да бъде положен следващият, и двата не се сплотяват. За разлика от циментовия печат това е проблем на влажностната непрекъснатост, а не химичен, и се влошава в горещи, сухи или ветровити условия.
Ерозия и загуба на повърхност следват от незащитена експозиция на проливен дъжд или пръски. Деформация от неравномерно съхнене се получава, когато едната страна на елемента съхне значително по-бързо от другата, а при богати на фибри смеси, държани влажни, е възможно и биологично развитие — още една причина съхненето да бъде доведено докрай.
Контекстът на Concreef
Concreef е българска компания за 3D печат с бетон със седалище в София, която провежда материалови изпитвания в работилницата си в София на принтер Crane WASP. Тъй като това е същото семейство машини, използвано в работите Gaia и TECLA, публикуваната практика по печат с глина е пряко относима към начина, по който е устроена работилницата.
Concreef понастоящем печата с търговски премикс, докато разработва собствена суха смес, и няма публикувани изпитвателни данни. Затова глината тук се разглежда като документирано материалово семейство, а не като продуктова линия: изложеното описва как се държи глината и как се оценява, а не резултати, получени в Concreef. В работилнични мерки ограниченията, които имат значение, са тези, които не могат да се съкратят — времето за съхнене се определя от геометрията и околните условия, свиването се поема от проекта, а не се премахва от сместа, а всеки глинен елемент за външна експозиция изисква защитен детайл или стабилизатор, решен преди печата.
Често задавани въпроси
- Носеща конструкция ли е отпечатаната глина?
- В повечето случаи не. Якостта на натиск на сухи глинени смеси, посочвана в литературата за почвено строителство, е около порядък под тази на конструктивния бетон, а опънната им способност е практически нулева без фибри. Отпечатаната глина се използва като запълване, като неносеща обвивка или в ниско застрояване, оразмерявано по правилата на почвеното строителство, а не по бетонните норми.
- Разтваря ли се отпечатаната глина при дъжд?
- Нестабилизираната глина е водоразтворима и ерозира при пряко и повтарящо се намокряне. За отпечатаните стени важат същите традиционни защити: широк покривен надвес, повдигнат непропусклив цокъл и жертвена или дишаща мазилка. Когато това не е възможно, се добавя стабилизатор — вар или малко количество цимент — за сметка на обратимостта на материала.
- Всяка почва ли може да се печата?
- Не. Почвата трябва да попада в работен диапазон по зърнометрия и пластичност — с достатъчно глина за кохезия, но не толкова, че свиването да стане неуправляемо. Силно органичните повърхностни почви отпадат. На практика почвата от площадката първо се характеризира, а след това се коригира с пясък, прах или допълнителна глина, докато стане печатаема.
- Колко време съхне отпечатана глинена стена?
- Изсъхването е дифузионен процес и зависи от дебелината, геометрията, влажността и движението на въздуха, а не от фиксиран график. Тънка отпечатана обвивка в сух и подвижен въздух може да е годна за манипулиране за дни, докато дебело плътно сечение достига равновесна влажност за седмици до месеци. Якостта има смисъл едва след приключване на изсъхването.
- Има ли стандарт за отпечатана глина?
- Няма хармонизиран европейски стандарт за отпечатана глина. Германската серия DIN 18945 до 18948 обхваща глинени блокове, глинени разтвори и глинени мазилки, а съществуват и различни национални указания за почвено строителство, но те предполагат формован или ръчно нанасян материал. Отпечатаната глина засега се оценява чрез адаптиране на тези документи заедно с методите на почвената механика.