Глинени и почвени материали за печат

Глинените материали за 3D печат са смеси от местна почва или преработена глина с пясък, прах и естествени фибри, понякога леко стабилизирани, които държат отпечатаната си форма благодарение на кохезията на глината и се втвърдяват чрез изсъхване, а не чрез химично свързване.

Обновено

Глинените материали за 3D печат са екструдируеми смеси от местна почва или преработена глина — контролирано съотношение между песъчливата, прахова и глинеста фракция, обикновено с естествени фибри като нарязана слама или коноп, а понякога и с малка добавка стабилизатор: вар, цимент или биологичен свързвател като нишесте или казеин. Печатат се на същата екструзионна техника като циментовите разтвори, но се подчиняват на друга физика: глинестата фракция дава кохезия и формоустойчивост веднага, а окончателната якост се получава чрез отдаване на вода към въздуха, а не чрез химична реакция. Тази разлика обяснява както предимствата на печата с глина, така и неговите ограничения.

Какво е това и защо е важно

Свързващият агент в глинената смес е глинестата минерална фракция. Глинестите частици са изключително фини и носят повърхностен заряд; в присъствие на вода те се държат заедно от електростатично привличане и капилярно засмукване. Затова глинената паста е естествено тиксотропна — тече при срязване в маркуча и дюзата и възстановява коравината си за секунди след спиране. Добре съставена глинена смес не изисква ускорител, пакет от добавки или прецизно управление на структурното нарастване; формоустойчивостта е присъщо свойство, а не заложено в рецептурата.

Съответната слабост е, че нищо не се свързва. Циментът хидратира необратимо; глината само съхне и процесът се обръща, когато водата се върне. Оттук следват три неща. Свиването от съсъхване е голямо — много по-голямо, отколкото при бетона — защото водата, която е разделяла частиците, си отива и структурата се свива около останалия скелет. Изсъхването е бавно и силно зависимо от геометрията: то е дифузия през дебелината, така че дебел елемент съхне отвън навътре и може да задържи мокра сърцевина дълго след като повърхността изглежда готова. И нестабилизираната глина е водоразтворима — нужна е проектирана защита: покривен надвес, повдигнат цокъл над зоната на пръските, дишаща мазилка или стабилизация, която разменя обратимостта срещу дълготрайност.

Якостта се чете в същия контекст. Сухата нестабилизирана глина достига якости на натиск, характерни за зидария от запълващ тип — около порядък под конструктивния бетон — а опънната ѝ способност без фибри е пренебрежима. Затова в почти всички отпечатани приложения глината е неносещ или ниско застроен материал: обвивка, запълване между скелет, преградни стени, слоеве с термична маса, мебели и елементи за ландшафта.

В замяна глината предлага хигротермални и екологични предимства. Плътността ѝ осигурява висока термична маса. Отворената ѝ порова структура буферира вътрешната влажност, като поема и отдава влага в денонощния цикъл — нещо, което циментовите повърхности не правят. Вложеният въглерод е много нисък, защото няма клинкер и често няма транспорт извън площадката. И материалът е напълно обратим: нестабилизирана глинена стена може да се намокри, размеси и отпечата отново, което я прави наистина кръгова, а не просто рециклируема до по-нискокачествен продукт.

Референтната практика за печат с глина е работата, развита около платформата WASP Crane — прототипът Gaia от почва, оризова слама и земеделски остатъци, а по-късно и жилищният прототип TECLA, отпечатан с многораменна кранова система. Тази работа доказа осъществимостта на печатането на цели обвивки от глина и остава основната публична демонстрация на метода.

Как се измерва

Глината се характеризира с методите на почвената механика, а не с бетонните методи, защото значение има съставът и пластичността на почвата, а не реакция на свързващо вещество.

Зърнометричният състав се определя чрез ситов анализ за песъчливата и едропраховата фракция и чрез седиментация (ареометър или пипетен метод) за финия прах и глината. Резултатът е балансът пясък:прах:глина, който управлява както екструдируемостта, така и свиването.

Границите на Атерберг определят водните съдържания, при които почвата сменя състоянието си: граница на течливост, граница на пластичност и числото на пластичност между тях, по EN ISO 17892-12. Работното водно съдържание при печат е в пластичния диапазон, а числото на пластичност е най-полезният единичен показател дали почвата ще задържи отпечатана нишка.

Минералогията на глината има значение, защото не всяка глина се държи еднакво. Каолинитът е сравнително стабилен и слабо набъбващ; монтморилонитът (смектитовата група) има много голяма специфична повърхност и набъбва и се свива драстично с влагата, затова почва с високо съдържание на смектит е далеч по-склонна към пукнатини от съсъхване и обикновено се коригира, а не се използва както е.

Контролът на водното съдържание е ежедневната технологична променлива и се измерва чрез сушене до постоянна маса, а уплътняването по Проктор дава полезно референтно оптимално водно съдържание там, където почвата се уплътнява, а не се екструдира.

За характеристиките якостта на натиск на неограничени образци се определя върху сухи проби — стойността е безсмислена при частична влажност, затова кондиционирането до равновесие е част от изпитването. Линейното свиване се оценява с изпитване на свиване върху призматична проба с известна дължина, която се изсушава и се измерва промяната. Устойчивостта на вода се оценява с капкови и струйни ерозионни изпитвания, които съществуват в националните указания за почвено строителство в няколко варианта, а не като един хармонизиран метод.

Германската серия DIN 18945–18948 (глинени блокове, зидарски и блокови глинени разтвори, глинени мазилки) и различни национални указания дават най-близките налични критерии. Хармонизиран европейски стандарт за отпечатана глина няма и всеки публикуван резултат от печат с глина следва да се чете като изследователски метод, освен ако не е посочен стандартът, по който е получен.

Типични стойности

Всички стойности по-долу са ориентировъчни, взети в общи линии от литературата за почвено строителство и печат с глина, и не са измервания на Concreef.

ПоказателОриентировъчен диапазон по литературатаБележка
Глинеста фракцияприблизително 10–25 % по масаПо-малко — няма кохезия; повече — прекомерно свиване
Пясък и чакълприблизително 45–75 % по масаФормира носещия скелет
Число на пластичностобикновено между десет и тридесетСтойности, посочвани за печатаеми смеси
Работно водно съдържаниеобикновено 15–25 % по масаСилно зависи от почвата
Линейно свиване при съхненеобикновено няколко процентаМногократно над циментовия разтвор
Якост на натиск в сухо състояниеот порядъка на няколко MPaОколо порядък под конструктивния бетон
Естествени фибриобикновено няколко процента по масаСлама, коноп и подобни, срещу пукнатини
Стабилизатор (вар или цимент), когато се ползваобикновено от няколко до около десет процентаПовишава трайността, намалява обратимостта
Обемна плътност в сухо състояниеприблизително 1500–2100 kg/m³Източник на термичната маса

Какво го променя

Водещата променлива е самата почва. Две почви от площадки на стотина метра една от друга могат да се различават по зърнометрия и минералогия достатъчно, за да изискват различни корекции — затова почвата винаги се характеризира, преди да се печата. Корекцията означава добавяне на пясък за намаляване на свиването и пластичността, добавяне на глина за повишаване на кохезията или на прах за запълване на междинната фракция.

Водното съдържание измества целия технологичен прозорец. Малко в повече — нишката се сляга и свиването расте; малко в по-малко — налягането на екструзия се вдига, нишката се къса и контактът между слоевете се влошава. Допустимата лента е тясна в сравнение с циментова смес.

Фибрите променят поведението при напукване повече, отколкото якостта. Слама, конопена костра или подобни фибри мостят микропукнатините, които се образуват при свиването, и превръщат няколко широки пукнатини в много фини, а също намаляват сухата плътност.

Стабилизаторите променят категорията на материала. Варта реагира бавно с глинестата фракция и подобрява водоустойчивостта; циментът дава по-бърз, по-як и по-малко дишащ материал; биологични свързватели като нишесте или казеин повишават сухата якост без клинкер. Всяка добавка стабилизатор намалява обратимостта, която прави глината привлекателна, затова количеството се държи възможно най-ниско според експозицията.

Условията на изсъхване — температура, влажност, движение на въздуха и изложената площ на геометрията — определят както скоростта на съхнене, така и риска от повърхностни пукнатини, защото бързото повърхностно изсъхване създава влажностен градиент, който е възпрепятстван от вътрешността.

Типични дефекти и причини

Пукнатини от съсъхване са характерният дефект: широки пукнатини се появяват при свиването на елемента, концентрирани по ъглите, опорите и промените в дебелината. Обичайните причини са твърде много глина, твърде много вода, недостиг на фибри или твърде бързо повърхностно съхнене.

Слягане и деформация на слоевете по време на печат показват водно съдържание над работния диапазон или глинеста фракция, недостатъчна да носи наслагените слоеве. Късане на нишката и запушване на дюзата идват от обратната посока: твърде суха смес или зърно и дължина на фибрите, големи спрямо дюзата.

Разслояване между слоевете възниква, когато долният слой вече е изсъхнал повърхностно, преди да бъде положен следващият, и двата не се сплотяват. За разлика от циментовия печат това е проблем на влажностната непрекъснатост, а не химичен, и се влошава в горещи, сухи или ветровити условия.

Ерозия и загуба на повърхност следват от незащитена експозиция на проливен дъжд или пръски. Деформация от неравномерно съхнене се получава, когато едната страна на елемента съхне значително по-бързо от другата, а при богати на фибри смеси, държани влажни, е възможно и биологично развитие — още една причина съхненето да бъде доведено докрай.

Контекстът на Concreef

Concreef е българска компания за 3D печат с бетон със седалище в София, която провежда материалови изпитвания в работилницата си в София на принтер Crane WASP. Тъй като това е същото семейство машини, използвано в работите Gaia и TECLA, публикуваната практика по печат с глина е пряко относима към начина, по който е устроена работилницата.

Concreef понастоящем печата с търговски премикс, докато разработва собствена суха смес, и няма публикувани изпитвателни данни. Затова глината тук се разглежда като документирано материалово семейство, а не като продуктова линия: изложеното описва как се държи глината и как се оценява, а не резултати, получени в Concreef. В работилнични мерки ограниченията, които имат значение, са тези, които не могат да се съкратят — времето за съхнене се определя от геометрията и околните условия, свиването се поема от проекта, а не се премахва от сместа, а всеки глинен елемент за външна експозиция изисква защитен детайл или стабилизатор, решен преди печата.

Често задавани въпроси

Носеща конструкция ли е отпечатаната глина?
В повечето случаи не. Якостта на натиск на сухи глинени смеси, посочвана в литературата за почвено строителство, е около порядък под тази на конструктивния бетон, а опънната им способност е практически нулева без фибри. Отпечатаната глина се използва като запълване, като неносеща обвивка или в ниско застрояване, оразмерявано по правилата на почвеното строителство, а не по бетонните норми.
Разтваря ли се отпечатаната глина при дъжд?
Нестабилизираната глина е водоразтворима и ерозира при пряко и повтарящо се намокряне. За отпечатаните стени важат същите традиционни защити: широк покривен надвес, повдигнат непропусклив цокъл и жертвена или дишаща мазилка. Когато това не е възможно, се добавя стабилизатор — вар или малко количество цимент — за сметка на обратимостта на материала.
Всяка почва ли може да се печата?
Не. Почвата трябва да попада в работен диапазон по зърнометрия и пластичност — с достатъчно глина за кохезия, но не толкова, че свиването да стане неуправляемо. Силно органичните повърхностни почви отпадат. На практика почвата от площадката първо се характеризира, а след това се коригира с пясък, прах или допълнителна глина, докато стане печатаема.
Колко време съхне отпечатана глинена стена?
Изсъхването е дифузионен процес и зависи от дебелината, геометрията, влажността и движението на въздуха, а не от фиксиран график. Тънка отпечатана обвивка в сух и подвижен въздух може да е годна за манипулиране за дни, докато дебело плътно сечение достига равновесна влажност за седмици до месеци. Якостта има смисъл едва след приключване на изсъхването.
Има ли стандарт за отпечатана глина?
Няма хармонизиран европейски стандарт за отпечатана глина. Германската серия DIN 18945 до 18948 обхваща глинени блокове, глинени разтвори и глинени мазилки, а съществуват и различни национални указания за почвено строителство, но те предполагат формован или ръчно нанасян материал. Отпечатаната глина засега се оценява чрез адаптиране на тези документи заедно с методите на почвената механика.

Източници

Свързани

Нисковъглероден бетон за 3D печатКъде стои въглеродният отпечатък на печатания бетон, кои мерки реално го намаляват и защо само сравнение по ЕПД на конкретни смеси е честно.Армиране с влакна в печатния бетонВлакна в 3D печатния бетон: полипропилен, PVA, стомана, базалт и естествени влакна — влияние върху реологията и жилавостта и методи за изпитване.Свиване и напукване при печатан бетонПластично, автогенно, съсъхващо, химично и карбонизационно свиване при 3D печатан бетон, защо печатът ги усилва и как се измерва напукването.Изпитване на материали за 3D печатПрактически протокол за изпитване на печатаема смес: пресни, зелени и втвърдени изпитвания, образци от отпечатан материал и какво покриват стандартите.Кранов 3D принтер за бетонКак работят крановите 3D принтери за бетон: полярна кинематика, модулен работен обем, монтаж и нивелиране и за какво форматът наистина е подходящ.