Адитивно строителство

Адитивното строителство е приложение на адитивното производство към сгради и строителни елементи, при което материалът се нанася слой по слой под цифрово управление, вместо да се излива в кофраж. Понятието обхваща няколко групи процеси: екструдиране на циментови разтвори или земни смеси, печат с торкрет, свързващо струйно нанасяне върху насипен слой и роботизирано полагане на отделни елементи. Общата терминология е дадена в ISO/ASTM 52900, откъдето строителната практика обикновено заема определенията си.

На практика

Преобладаващата част от реализираните обекти използват екструдиране, защото оборудването е сравнително просто, а смесите са близки до обичайните разтвори. Геометрията идва от цифров модел, който се нарязва на слоеве и се превежда в машинни команди, затова принтерът възпроизвежда само това, което програмата е разрешила. Адитивното строителство не е един стандартизиран метод и действащата нормативна уредба, включително Еврокод 2, не третира пряко печатаните елементи, така че носещи конструкции се доказват поотделно с изпитвания. Печатаните стени са анизотропни: якостта напречно на фугите между слоевете обикновено е по-ниска от тази в самия слой и това трябва да се отчита при оразмеряването.

Свързани понятия

• Дигитално производство — по-широката област на машинно изработване по цифров модел.
• Строителство без кофраж — основният геометричен аргумент в полза на адитивния подход.
• 3D печат на бетон — циментовият клон на адитивното строителство.