Тиксотропия

Тиксотропията е свойството на материал, чийто вискозитет намалява обратимо при срязване и се възстановява в състояние на покой, без съставът да се променя. При печатаемите разтвори ефектът се дължи на флокулирана мрежа от циментови зърна и фини добавки, която се разрушава при помпане и разбъркване и се възстановява за секунди до минути след полагането. Възстановяването е отчасти обратима физическа флокулация и отчасти необратима начална хидратация, а двете трудно се разделят при изпитване.

На практика

Тиксотропията е причината една и съща смес да бъде едновременно помпаема и наслояема: достатъчно течлива в маркуча и при дюзата, достатъчно устойчива върху стената. Оценява се с ротационен вискозиметър, обикновено чрез скоростта, с която статичната граница на протичане се възстановява след срязване, а резултатът понякога се дава като скорост на структурно нарастване в паскали за секунда. Повишава се с глинести добавки, фин варовик, силициев прах и модификатори на вискозитета. При недостатъчна тиксотропия слоевете се разливат, при прекалена - подаването става неравномерно и налягането в екструдера расте.

Свързани понятия

• Граница на протичане — прагът, чието възстановяване описва тиксотропията.
• Модификатор на вискозитет — добавка за регулиране на тиксотропното поведение.
• Реология — науката за течението и деформацията, към която спада тиксотропията.