Допълващи свързващи материали (SCM)

Допълващите свързващи материали, съкратено SCM (supplementary cementitious materials), са фини материали, които заместват част от портландциментовия клинкер в сместа. Най-използвани са пепелта от въглищни централи, гранулираната доменна шлака, силикатният прах, калцинираната глина и варовиковото брашно. Част от тях имат пуцоланова или хидравлична активност и допринасят за якостта, докато варовиковото брашно действа предимно като пълнител и центрове на кристализация, макар да реагира и с алуминатите.

На практика

Замяната на клинкер променя далеч повече от себестойността на свързващото вещество. Финните добавки повишават водопотребността и лепкавостта, шлаката и пепелта забавят ранната якост, а силикатният прах рязко увеличава кохезията, затова всяка промяна изисква нова настройка на границата на протичане, отвореното време и способността за изграждане. Пазарът също се променя: пепелта зависи от въглищната енергетика, а шлаката от първичната металургия, и двата капацитета в Европа намаляват, което стеснява наличностите и увеличава разликите в качеството между източниците. Браншовите пътни карти, включително тази на GCCA, разглеждат намаляването на клинкера като основен лост за понижаване на въглеродния отпечатък на бетона, но конкретният ефект зависи от степента на заместване, вида на добавката и базата за сравнение.

Свързани понятия

• LC3 — цимент с намален клинкер, съчетаващ калцинирана глина и варовик.
• Геополимер — свързващо вещество, получено чрез алкално активиране, а не чрез хидратация на клинкер.
• Печатаем разтвор — фината смес с високо съдържание на свързващо, чиято реология се влияе от всяка промяна в SCM.