Геополимер

Геополимерът е свързващо вещество, което се образува при реакция на алумосиликатна суровина, например метакаолин или пепел от въглищна централа, с алкален активатор и изграждане на втвърдена алумосиликатна мрежа. Понятието често се употребява разширително. В тесен смисъл геополимерите са нискокалциевата част от алкално активираните материали, докато високо калциевите системи като алкално активираната шлака се втвърдяват предимно чрез калциево-силикатни хидрати и по химия са по-близки до обикновения цимент. Разграничението има практическо значение, защото двете групи се различават съществено по свързване, съсъхване и дълготрайност.

На практика

Алкално активираните системи представляват интерес за печата, защото свързването им може да се управлява в широки граници, а някои състави възстановяват структурата си в покой особено изразено. Срещу това стоят реални трудности при работа: активаторите са агресивни и изискват обучен персонал и предпазни мерки, избиването на соли и съсъхването при изсъхване могат да бъдат значителни, а суровините варират силно, тъй като пепелта и шлаката се различават по източник и стават по-трудни за намиране в Европа. Стандартизацията също не е завършена, тъй като европейските правила за проектиране и оценяване на съответствието са изградени около циментите на портландциментова основа, затова подобни проекти обикновено изискват изпитвания и одобрение за конкретния обект, а не рутинно доказване на съответствие.

Свързани понятия

• Допълващи свързващи материали — същите промишлени прахове, използвани като заместител на клинкера, а не активирани самостоятелно.
• LC3 — вариант с намален клинкер, който остава в рамките на класическата циментова химия.
• Управлявано втвърдяване — контролирано късно сгъстяване, постижимо и при редица алкално активирани системи.