Междуслойна връзка

Междуслойната връзка е сцеплението, което се изгражда между два последователно положени печатни слоя, и при повечето печатани бетони тя е най-слабата равнина в елемента. Тъй като слоевете се полагат без вибриране и без кофраж, контактната зона съдържа повече пори и по-малко непрекъсната циментова каша от сърцевината на нишката. Оттук идва и основната анизотропия на печатания бетон: якостта напречно на слоевете по правило е по-ниска от якостта по посока на слоевете.

На практика

Междуслойната връзка се изпитва върху изрязани проби на директен опън или чрез изтръгване, на опън при цепене и на срязване, като получените стойности се разпръскват силно между отделните смеси и лаборатории, затова се приемат като характерни за конкретната рецептура, а не като общовалидни. Най-силно влияние според публикуваните изследвания имат времето между слоевете, влажността на приемащата повърхност, налягането при екструдиране и разстоянието на дюзата до слоя. В работата на обекта помагат кратък и постоянен такт на слоя, защита от вятър и пряко слънце, избягване на непланирани престои и, когато проектът го допуска, армировка или връзки, преминаващи през контактната зона. Видим ръб или изсъхнала, прашна повърхност на слоя е сигурен признак, че връзката на тази височина ще бъде слаба.

Свързани понятия

• Студена фуга — дефектът, който възниква при практическа загуба на връзката в контактната зона.
• Отворено време — интервалът, в който слоят още се свързва пълноценно със следващия.
• Височина на слоя — дебелината на един проход, която определя броя контактни зони.