Височина на слоя

Височината на слоя е вертикалната дебелина на един положен слой при печат, определена от отвора на дюзата, дебита на екструдиране и скоростта на движение на печатащата глава. При машините за строителен мащаб стойностите обикновено са приблизително от 5 до 30 mm в зависимост от дюзата, а работното правило е височината да е между една трета и половината от диаметъра ѝ, за да ляга прясната лента с леко притискане върху долната.

На практика

Изборът е винаги компромис. По-тънкият слой дава по-гладка челна повърхност, по-добра вертикална разделителна способност и по-щадящо изпълнение на конзолните участъци, но умножава броя проходи, а с тях времето за печат и броя на фугите. По-дебелият слой набира височина бързо, но натоварва по-рано долните слоеве и прави релефа по стената по-подчертан. Лекото притискане подобрява контакта между слоевете; ако главата е вдигната високо, лентите само се допират и междуслойната връзка отслабва. Тъй като стената расте на фиксирани стъпки, височината на слоя определя и как се закръгляват отворите, первазите и нивелетните преходи в модела.

Свързани понятия

• Дюза — отворът, чийто диаметър задава работния диапазон на височината.
• Междуслойна връзка — якостта на фугата между два последователни слоя.
• Слойни линии — видимият хоризонтален релеф, оставен от всеки слой.