3D печат с торкрет

3D печатът с торкрет е адитивен строителен процес, при който материалът се нанася чрез пръскане със сгъстен въздух върху изграждащата се повърхност, вместо да се екструдира като нишка. Енергията на удара уплътнява всеки слой към предходния, така че процесът съчетава геометричното управление на печата с поведението на пръскания бетон при полагане. Голяма част от публикуваните разработки идват от германски изследователски групи, а технологията засега е по-близо до изследователска и пилотна употреба, отколкото до рутинна практика на обекта.

На практика

Като основни предимства се посочват по-плътни слоеве и по-добра връзка в контактната зона в сравнение със свободното екструдиране, както и възможността да се пръска върху съществуваща повърхност или около предварително положена армировка, което отваря път към печатани елементи с класическо армиране. Геометрията на слоя е по-размита, отколкото при екструдиране, затова разстоянието на дюзата, ъгълът на пръскане и скоростта на обхождане се управляват заедно. Недостатъците са отскокът и разпръскването извън зоната, които водят до загуба на материал и изискват събиране, грапавата повърхност, която обикновено се доработва, и нуждата от затворена работна зона заради праха и аерозола.

Свързани понятия

• Междуслойна връзка — сцеплението между слоевете, което пръскането обикновено подобрява.
• Стратегии за армиране — начините за влагане на стомана или фибри в печатани елементи.
• Повърхностна обработка — доработката на лицевата повърхност, по-често нужна след пръскане.