Стратегии за армиране при 3D печат

Стратегиите за армиране при 3D принтиране на бетон са методите, с които принтираният елемент получава носимоспособност на опън и срязване, тъй като движеща се дюза не може да полага материал през класическа армировъчна скара. Бетонът е слаб на опън, затова начинът, по който стомана или фибри влизат в принтирания елемент, решава дали изобщо може да поеме натоварване.

На практика

Използват се няколко подхода. Принтираните черупки могат да служат за неснемаем кофраж, като между тях се монтира обикновена армировка и кухината се запълва с бетон. Пръти или мрежи могат да се полагат между слоевете или да се вграждат по време на печата, за сметка на прекъсване на траекторията. Фибри в сместа подобряват жилавостта и разпределението на пукнатините, но не заместват проектирана армировка. През принтирани канали могат да се прекарат въжета и да се напрегнат след втвърдяване. Възможно е и външно армиране по готовата повърхност. Нито един от тези подходи не е покрит от завършена нормативна база, затова принтираните конструкции днес са или неносещи, или доказани с изпитвания за конкретния обект.

Свързани понятия

• Последващо напрягане — напрягане на въжета след втвърдяване на бетона.
• Междуслойна връзка — равнината, в която принтираният елемент е най-слаб на опън.