Последващо напрягане

Последващото напрягане е метод на предварително напрягане, при който стоманените въжета се напрягат след втвърдяването на бетона, така че елементът остава натиснат и може да поема опънни усилия при експлоатация. Въжетата минават през канали в елемента и се закотвят в краищата, а усилието се предава или само през анкерите, или, при сцепени системи, през инжектиран в канала разтвор.

На практика

Последващото напрягане се съчетава с принтирания бетон по-добре от повечето други решения, защото не пречи на самия печат. Вертикални или хоризонтални канали се оформят като част от принтираната геометрия без допълнителен разход, а въжетата се монтират след като елементът е втвърден. Поддържането на цялото сечение в натиск отговаря и на най-слабата особеност на принтирания елемент, тъй като междуслойните равнини поемат много по-малък опън от материала в самата нишка. Изискванията са прецизно детайлиране на анкерните зони, точно съосяване на каналите през множество слоеве и достатъчна якост и сечение за поемане на анкерните сили.

Свързани понятия

• Стратегии за армиране — по-широкият набор от решения за поемане на опън.
• Междуслойна връзка — слабата равнина, която напрягането държи в натиск.