Параметрично моделиране

Параметричното моделиране е проектен метод, при който геометрията се описва чрез параметри и зависимости, а не чрез фиксирани ръчно начертани форми. Стената се задава като крива, дебелина, височина и правило за изменение на повърхнината, така че промяната на всяка входна стойност преизчислява целия модел. Най-разпространени са Grasshopper за Rhino, Dynamo за Revit, както и скриптово моделиране на Python или C sharp.

На практика

При печат параметричният модел е ценен с това, че носи едновременно проектните и машинните ограничения. Височината на слоя, ширината на дюзата, минималният радиус и максималният ъгъл на надвисване могат да бъдат параметри в самия модел и така геометрия, която принтерът не може да изпълни, изобщо не стига до машината. В много работни процеси за 3DCP печатната траектория се генерира в същата дефиниция, която е създала формата, без междинно експортиране на плътно тяло и последващо нарязване. Недостатъкът е, че подобна дефиниция на практика е малък софтуерен продукт: без дисциплина в наименуването, документация и контрол на версиите тя става неподдържаема, щом авторът ѝ спре да работи по нея.

Свързани понятия

• Печатна траектория — машинният път, който параметричната дефиниция често генерира директно.
• Нарязване на слоеве — алтернативният подход, при който готово тяло се разрязва на слоеве.
• BIM — координираният модел на сградата, в който параметричният проект трябва да се впише.